Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

Кимерите - между лъжата и истината за митичният Колад и синовете му Брем и Болг

Като мъртъв народ без днешен пряк наследник Кимерите последваха съдбата на много от другите народи на древността - потънаха в забвение. За първият индо-ирански народ дошъл в Европа се знае сравнително малко, а ранният период на техните поселения и липсата на интерес може би завинаги ще оставят това така. Без съмнение обаче ние се нуждам от огтовор на един въпрос - кой са кимерите и имат ли връзка с българската история? Кимерииците са споменати за пръв път още в Омировата Одисея, където се твърди че: "На края на океана стигнахме до огромна глъбина. Там бе страната и градовете на мъжете Кимериици. Страната им е обхваната от мъгла и студ, там Слънце не грее и не ги докосва със своите лъчи, то нито се издига на звездното небе, нито се връща обратно от небето до земята, а само печална нощ се простира над нещастния народ." Разбира се, обрисуваното място геогравски съвпада с северните брегове на Черно Море - земите на Кимерииците, но в няколко от холивудските продукции моментът с посещението на Кимерия бе обрисуван доволно различно(деиствието се развиваше по бреговете на Беломорска Тракия, където рядко падат мъгли през което и да е време.

Херодот пък описва прогонването на Кимерите от Скитите, който път сетне са прогонени от Сарматите и Аланите, за да може малко по-късно по същите земи да пристигнат и българите. Всеки един от тези народи е живял буквално в земите на предишния и е бил изгонван или поглъщан от новодошлият народ. С напускането на българите, региона започва да се доминира от Хазари сетне Печенеги, Кумани, Монголи и други, като постепенно Аланите и остатъците от Бат Баяновите българи биват изтиквани плътно в северен Кавказ(републиките Осетия и Кабардино-Балкария), като с подобни на тях антропологични параметри са и голяма част от населението на останалите севернокавказки народи. Нека видим разказа на Херодот:

"И скитите изоставили домовете си, прекосили Араксес, и навлезли чак в земите на Кимерииците. И земята която днес(по времето на Херодот б.а) е позната като скитска, всъщност бе бившата страна на Кимерииците. Когато чули колко многоброини били пришълците, местните свикали съвет. На срещата мненията били различни като едни искали да останат за да воюват, напомняйки за добрите мигове прекарани в земите им,  а други да търсят нова земя... Когато скитите дошли намерили изоставена земя"... но разказа продължава така "Скития все още пази следите от Кимерите; там има техни крепости; пристанища а и цял проток кръстен на тяхно име - Кимерииският Боспор." От дългото Херодотово описание си заслужава и да се отбележи нещо съществено - бащата на историята нарича Кимерииците - Синдиици: "... морето замръзва и целият кимерииски боспор е покрит. в Сезона, скитите които живеят наблизо често правят подобни на боините експедции над леда, и дори вървят с каруци през страната на Синдииците."

Това сведение съвпада с оставеният текст от хрониката с все още неизяснена автентичност Джагфар Тарихи. Ние все пак ще пуснем краткото споменаване на Кимерииците там, с чисто информативна цел:

"Камърците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в приказката за това, че Всевишният направил тяхната прамайка - Камър-Аби - от тесто. Камърците толкова я почитали, че наричали с нейното име и момчетата."

Нужно е да се отбележи че Синд е земята северно от Индия и Южно от Бактрия. Тоест - според два източника Кимерииците водят своят произод от древните индо-ирански народи. Обръщайки поглед към лингвистиката, лесно разбираме че в Кимерииската именна система са запазени едва триSandaksatru, имена и нито една дума. Всяко едно от тях има своята иранска етимология, което поставя кимерииците в народите, който са притежавали ирански език. Това днес е признато от всички световни лингвисти, поне на базата на досегашните сведения, които са точно три имена записани в асирииски източници. За да бъдем по-точни това са:

  • Теушпаа, което е аналогично на староиранското Тавишпая, означаващо "преливащ от сила"

  • Дугдамей, аналогично на осетинското(аланско) - Туксдумаг означаващо "владеещ с мощ"

  •  Сандаксатру, аналогично с иранското Сандакурру, означаващо "с чисто управление" но и близко до Бахликското СасаБинду. 

Разбира се, макар и ясната етимология на имената, не е достатъчна за пълен анализ и разбор на езика на кимерииците, и това е една от причините с него да се спекулира доста. Добре е да се каже че археологическият комплекс Срубна, отъждествяван с Кимерииците, е дирекен наследник на Андроновската скитска култура. Важно е най-вече да се каже, че Кимерииците са били ирански народ, и като такъв логично са били близки и със скити, и със сармати, и с българи и алани, макар всеки един от изброените да е навлязъл късно по тези земи. Но защо древните историци понякога са наричали българите Кимериици?(всъщност това прави единствено Прокопий). - Отговорът се дължи на старата елинска традиция да наричат даден народ по името на областта, която населява. По същият начин в 10 век българите са наричани и "мизи" от гръцките историци, макар ние да нямаме връзка с автохонното племе мизи. Нека разгледаме и известието на Прокопий:

В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха там (отвъд Азовско море)  и всички се повинуваха на един цар. Веднъж имало един такъв, който имал двама сина. Името на единия било Утигур, а на другия Кутригур...

С това известие, започват и свършват древните източници назовавали ни Кимери. Проблематиката всъщност обаче далеч не е изчерпана. Някъде в тъмните векове на турското робство се появява книга, оставена невинно на лавиците в Зогравския Манастир, и преписана през 17 век. Нейното заглавие е "История в кратце, на българскославянският народ", но за разлика от Паисиевата, тази история е по-стара(макар да е изрично важно да се подчертае че Паисий не я е ползвал, нито е подозирал за съществуването й), и настоящата книжка е била всъщност част от по-голяма книга с различни църковни въпроси описани в нея. Същата, днес е по-известна под името Зогравска Българска История"

Започвайки така, тази история хвърля бомба във българското съзнание, което едва през възраждането започва да търси и попива всичко за своята история. Следвайки идейте на илиризма разпространени през същите векове, настоящата книга има предимството да се появи много преди трудовете на други родолюбиви българи, който са ползвали този текст като отправна точка. Нека да видим как той продължава:

Очевидно настоящият текст не може да бъде приет за напълно достоверен, тъй като носи характерните за епохата на илиризма черти. По-любопитн е че текста иска да убеди читателя че митичният цар Болг всъщност е воювал с Александър Македонски, и тъй като според настоящата история Болг е живял в Илирия(земята от Албания през Косово, на север до Триест). излиза че Македонците не са българи. Интересно е и идеята за Брем - митологичен прародител на Словаци и Чехи, простиращ своето царство от Померания и Балтииско море  до Брандербургските земи. Без да можем да отречем тези сведения, ние не можем и да ги потвърдим защото нямаме представа откъде идват. Покоиният Шегор Расате, установява преди смъртта си, в един от своите трудове, че Брем и Болг са записани в един западен източник, който обаче по никакъв начин не е могъл да бъде достъпен на Атонските Български монаси:  Друг син на Яфет , Гомари, разчиствайки пътя си , стигнал до същата река (Волга б.а.) , където уседнал и имал двама сина :Булгар и Бертис/Ориенталската библиотека на Ербело дьо Моленвил (1697): - в този извор не е установена епохата за която се говори, но логично отразява преселението на Българите от Азия в Европа в една ранна епоха, като се смята че Бертис може да се отъждестви с Брем.

Веднага след откриването на тази история, лавина от родолюбиви българи, предимно монаси, считащи че изначалната мъдрост се крие в библиотеките на атон започва да преписва от нея. Типичен пример за това е историята на еросхимонах Спиридон Габровски написана в лето 1792, и част от нея гласи: 

И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал.
И роди два сина: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни. Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, даже до Бяло море и до Рим. И той беше подобен на своя баща - голям мъчител; заповяда на народа да се нарича на негово име болгари, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река Волга иде името болгари... -
тук по чисто фолклорни съображения се появява и името Коледа, легендарен цар на българите и евентуално баща на Брем и Болг. /песента Бог се роди Коладе/

Зогравската история повлиява значително и на Георги Раковски, който пише за нея: Мене е дадена [в Белград, 1856] от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в Атонская гора в някой си манастир.
Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис, защото не ни е то предмета, но щем съобрази от наведенаго отломка само онова, което вхожда в наший предмет, който ни занимава сега...
В неговото произведение "НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ" , той пише: Кимбрите же, както е познато, са един и исти народ с кимериите, които живели около северните крайбрежия Чернаго моря, Каспийскаго моря, между Истера (Дунава) и Дона реки и в полуострова, който отпосле е назван от тях Къръм, Крим (Кимерически Възпор). Кимериите, по свидетелството Еродота, минали от тях места Дунава седемстотин години преди Христа и първоначално се населили в Тракия, а после минали в Мала Азия и населили се около Синап. - Тоест в 7 век преди Христа Кимерите се заселват около град Синопе в Мала Азия.

По-долу пускаме автентичното заключение на Раковски върху Зогравската История, и как той отнася самите Кимери също към "Хиндустан", въпреки че за това и дума не се споменава у атонският летопис:

Третье познато преселение е  , кое не е друго, освен познатото име на гебрите (зандите), правите потомци тоже на ариите. То голямо отделение, както другаде казахме, дошло седемстотин години преди Христа от страните на Каспийското море и населило се по разни предели Европи, а именно в Стара Тракия, една част же от него минали в Мала Азия.
      Тия са познатите преселения българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата наука сравнителнаго любословия. А тии начала са: а. пренесеното земеописание на старите народи от първите им жилища в новите им; пренесеното вероизповедание тоже от първите им жилища в новите; в. единството днешнаго им езика със стараго им арианскаго.
       Ние в настоящее си съчинение изложихме в доста голяма обширност сички тия върху наший предмет, т.е. върху българското най-старо битие, а най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари.

В заключение - Брем, Болг и Колад са български царе, митични предводители на Българите, с значение за народа ни подобно на това на Авитохол(сина на кошутата). През възраждането народните легенди за тях се превръщат в илирически трудове от родолюбиви но заблудени българи, и единствено Георги Раковски прави истински критичен анализ върху тях за да изясни най-точно същността на царуването на Брем и Болг.

ю

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите