Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Преселението от Бактрия, и древнобългарското име на Тракия

След години на неуморен академичен труд, сред научната общност днес е практически неуспоримо, че древните българи произхождат от долините под полите на планината Памир, където е лежала така възпяваната в Авеста - Бактрия. И ако вече е без съмнение преселението, то за целият българки народ е от изключителна важност да се хвърли светлина не само върху всеизвестните исторически източници посочващи ясно произхода ни, като Михаил Сирийски, цитирал от своя страна Йоан Ефески и неговата история от 6век, или като Ашхарацуиц - географията едновременно локализираща народа ни на 2 места - в долините на северен Кавказ и в древната Балхара. И тъкмо, защото повечето от българите желаещи да научат повече за историята си, са напълно наясно с всички основни фундаменти на така наречената иранска теория за произхода ни, сега е време да се погледне и към онези източници, останали в страни от вниманието, но потвърждаващи отдавна известната ни истина.

Започвайки с всеизвестното легендарно сведение на Михаил Сирииски, който цитирайки Йоан Ефески, и недостигналата му в оригинал история казва:

По това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити. И те направиха един път от 65 дена отвъд планината Имеон. Те пътуваха зимно време, за да намерят вода, и стигнаха до река Танаис, която излиза от Меотида и се влива в Понтийско море. Когато те достигнаха границите ромейски, един от тях на име Булгариос, взе 10 000 души и се отдели от братята си. И премина той към река Дунав, която също се влива в Понтийско море. И поиска от Маврикий не би ли му дал земя, за да живее там и да бъде съюзник на ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия - укрепени места, които народът аварски беше опустошил по времето на Анастасий, и те се преселиха там и бяха като отбрана на ромеите. Тези скити бяха наречени от ромейте: Българи!

Ние трябва да направим елементарно сравнение на този източник, с друг такъв. Квинт Курций Руф е римски историк, живял през 1 век, написал световноизвестното произведение "История на Александър Велики Македонски". Това произведение е с фундаментално значение за българите, тъй като локализира Бактрииците едновременно на две места, подобно на географията Ашхарацуиц. От една страна, Квинт Курций Руф твърди:

Bactrianos Tanais ab Scythis, quos Europaeos vocant, dividit. Idem Asiam et Europam finis interfluit.

"Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

Както и думите на незнаен скитски вожд от същата хроника.

Впрочем, ти можеш да ни имаш като пазители на Азия и Европа - ако нас не ни отделяше Дон, ние бихме се разбрали и с бактрианите. От Танаис ние населяваме плътно земята до Тракия, а с Тракия, казват че граничела Македония. Ние сме съседи и с двете твой империи, помисли, за кого искаш да ни имаш - за врагове или за приятели

Ceterum nos et Asiae et Europae custodes habebis: Bactra, nisi dividat Tanais, contingimus: ultra Tanain ad Thraciam colimus: Thraciae Macedoniam coniunctam esse fama fert. Utrique imperio tuo finitimos hostes an amicos velis esse, considera'. Haec barbarus.

От друга, Квинт Курций Руф говори и за населението останало в провинция Бактрия и описва внимателно и почтенно следните факти за провинцията:

Природата на Бактрия е богата и разнообразна. В някой области от нея има множество дървета и лозя, даващи изобилие от сочни плодове. Има богата почва, напоявана от множество източници, където почвата е мека, сее се пшеница, а останалата земя е пасбища. Голяма част от земята е заета от безплодни пясъци, и тя е изоставена от хората. Духащите от Понта ветрове носят пясък, улягащ на равнините, и когато задуха оставя пясъка на хълмове закриващи изцяло старите пътища. Поради това, когато човек се придвижва през тези равнини, наблюдава звездите подобно на моряк, и по тях определя своят път. И затова в нощната тъма там света е по ясен отколкото през деня. И така тази област е непроходима, защото няма следи по които да се ориентираш ако сиянието на звездите е скрито от мъгла. Ако духащият вятър хване някого в път, той остава засипан с пясък. И въпреки това, там където земята е плодородна, има изключително много хора и коне. Затова Бактрия може да извади 30 000 конника. Столицата на тази страна е Бактрия разположена в подножието на Парамписа. Покрай стените на града тече река Бактр, която е дала името на областта.

 Bactrianae terrae multiplex et varia natura est. Alibi multa arbor et vitis largos mitesque fructus alit. Solum pingue crebri fontes rigant: quae mitiora sunt, frumento conseruntur, cetera armentorum pabulo cedunt.  Magnam deinde partem eiusdem terrae steriles harenae tenent: squalida siccitate regio non hominem, non frugem alit. Cum vero venti a Pontico mari spirant, quidquid sabuliº in campis iacet, converrunt: quod ubi cumulatum est, magnorum collium procul species est omniaque pristini itineris vestigia intereunt.  Itaque qui transeunt campos, navigantium modo noctu sidera observant, ad quorum cursum iter dirigunt: et propemodum clarior est noctis umbra quam lux:  [ergo interdiu invia est regio, quia nec vestigium, quod sequantur, inveniunt et nitor siderum caligine absconditur.]º Ceterum si quos ille ventus, qui a mari exoritur, deprehendit, harena obruit. Sed qua mitior terra est, ingens hominum equorumque multitudo gignitur.  Itaque Bactriani equites XXX milia expleverant. Ipsa Bactra, regionis eius caput, sita sunt sub monte Parapamiso. Bactrus amnis praeterit moenia. Is urbi et regioni dedit nomen.

Освен потвърждението на факта, че българите са били изкусни звездоброици както потвърждават разкопките в античната обсерватория Ай-Канъм на река Амударя, това сведение е ценно защото дава сведение за населението на Бактрия. В момент, в който част от Българите вече са на река Дон, в Бактрия все още могат да се мобилизира конна армия от 30 000 души, в периода преди Кушанското нашествие. Сведението на Михаил Сирииски също говори за 30 000 конници (охраняващи със себе си население от минимум 300 000 души) в своето сведение, разказващо само за една от вълните на преселение. Нека погледнем и сведението на бащата на китайската история - Джан Циен, относно Бактрия. Джан Циен пише сведението си за Бактрия 2 века след описаното от Квинт Курций Руф преселение на Българите случило се по времето на Александър.

Даксия( Бактрия), е разположена на 2000 ли (1000 километра) югозападно от Дауян (Фергана), южно от река Гуи (Амударя). Населението й обработа земята, има градове и коне. Техните обичай са като тези в Дауян (Фергана). Няма един цар, но се управлява от няколко царе, всеки царуващ в различен град. ... Тези хора са умели в търговията. След като великите Юеджи се преместиха на запад и покориха Бактрия, цялата страна попадна под техният меч. Страната има 1 милион или повече люде население. Столицата Ланши (Балх), е град в който се продават всички видове стоки на света.

Друг важен за нас източник е Джами ат-таварих («Сборник летописи») от Хамдаллах Казвини - ирански историк, географ и учен живял и творил през 13 век, Той твърди следното:

"На изток от Каспийско море се намират земите Хорезъм, Сакия и Булгар".

Разбира се, сведението не трябва да се приема буквално, тъй като е пределно ясно, че през 13 век българи в Бактрия няма. Сведението има друга стойност - то отразява колективната памет че между Хорезъм и земята на Саките лежи областта Бактрия - известна като земята на българите.

Малкоизвестно сведение, на което не е обърнато подобаващо внимание, е и сведението на един от преписвачите на Стефан Византийски. За да бъде изтълкуван правилно извора, трябва да се обяснят следните факти. Стефан Византийски е хронист, живял в 6век в Александрия. Най-известният му труд е наречен Етника и описва народите, градовете и областите във света. За съжаление оригинала на хрониката му е загубен, но през 15 век на бял свят се появява съкратен преразказ на неговата творба, от неизвестен съставител. Този анонимен преписвач от 15 век оставя следното сведение до нас:

Тракия- това е областта, която била наричана също Перке и Ария

Θρᾴκη, ..... ἔστι δὲ ἡ Θρᾴκη χώρα, ἣ Πέρκη ἐκαλεῖτο καὶ Ἀρία

- Това наглед безобидно пояснение, е изключително важно. В оригиналното сведение, това поянение би било ненужно, тъй като няма грък, който да не знае къде е провинция Тракия в административното деление на Византия през 6-7век. Дотук добре, но преписвача от 15 век, пиша историята преразказ в ситуация, в която Византия не съществува и спомена къде точно е Тракия е неясен, затова използва две съвременни за него имена - Перке и Ария, с цел да ориентира читателите. Ако за етнонима Перке, могат да се направят много логични предположения, то Ария съответства на съседната на Бактрия страна Ария, намираща се именно във долина и е директен топоним пресенен от древните българи. Топоним като Шумен, Варна, Мадара, Балкан, Парачин, и стотици други.

Пример за друго такова сведение, чиято историческа стойност е ограничена и може да бъде приета само в контекта на допълващо сведение към вече ясни и недвусмислени такива, е един от преписите на царска грамота на Иван Александър написана на 4 октомври 1352 год. на български език и дадена на венецианския дожд Андреа Дандало. Извадена от [Петров, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България, том 2. Изд. Наука и изкуство. София. 1978, стр. 255-256] в превод на В. Гюзелев от Codice Trevisaneo, f. 447 - Archivio di Stato, Venezia

. Писмото завършва с подпис на Иван Александър, цар на всички българи и гърци, който подпис е пояснен с думите: Горенаписаните букви са от миниум (киновар) и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски. Отвън, върху документа е написано: “Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля, че означава: До прескъпия г(осподин) Андреа Дандоло, дож на Венеция”.

Два от преписите на този документ са регистрирани във венецианската библиотека на музея “Корер”. В единия от регестите се чете: Номер 272, стр. 447. 4 октомври 1352 год. В Никопол. Иван Александър, по божия милост цар на Загора, на българите и гърците до ...Андреа Дандоло. ...Царят се е подписал с букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.

Едно от най-важните неща в историята е, никога да не се приемат дадени сведения за чиста монета, само защото съществуват. Правилното тълкуване на даден източник е свързано с разгадаване на това доколко древния автор е бил компетентен, каква е била политическата мотивация зад дадено съчинение, има ли други фактори които да водят до един вид писания, а не друг. Именно и затова сведенията от Грамотата на Иван-Александър, от хрониката на Стефан Византийски или от историята на Хамдалах Казвини са само отражение на дадена историческа истина, но сами по себе си не могат да послужат за неиното доказване. И тъй като източниците довели до безусловното приемане на иранската теория са отдавна известни, ние обръщаме внимание и на онези допълващи сведения, които затвърждават духа на времето.

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите