Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

Българската бойна тактика - фактор за безспорното българско превъзходство и доминация над своите съседи 

Това племе (Българите) е многочислено и свободолюбиво и има само една грижа пренебрегвайки останалите удобства и 
благолополучие - да проявява мъжество спрямо своите врагове. - /Лъв Философ/

Бранната техника на древните българи, е един от ключовите фактори за създаването на Дунавско-Българската империя, а също така и почти 4те века доминация в земите почващи от полите на Южен Кавказ и Балкар-Балк, простирайки се от двете страни на Кубан, и стигайки чак до Дрепър а и по на юг. За ратните умения на българите научаме както от редицата битки, който нашите деди са водили, така и от исторически извори. Особено впечатление правят и сборниците на Псевдомаврикий, и Лъв Философ(който частично е преписвал от първия). Ценни сведения за някой оригинални български черти, научаваме и от други автори...

В началото на своята творба Лъв Философ, прави сравнение между Българите и Унгарците от една страна, и останалите скити:

Прочее скитските племена имат един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно. Само племето на българите, а също и това на турките(унагрците), имат подобрен военен строй, по-здрав отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично.

Нека разгледаме и сведението на Псевдомаврикий:

Придружава ги и много добитък, мъжки и женски, който едновременно им служи за храна и ги прави да изглеждат по-многобройни . . . Поставят стражи на разстояние едни след други, за да не бъдат лесно изненадани. За сражение не нареждат войските си на три редици, както персите и ромеите, но вкупом в различни отряди, като съединяват отрядите едни с други, та изглеждат като една само редица. Те имат в запас вън от строя известна войскова част, която изпращат в засада срещу непредпазливия противник или я пазят в помощ на оная част от войската, която изпада в тежко положение. Военния си багаж държат зад войската, а наблизо също и обоза, наляво или надясно от бойните редици на една-две мили разстояние, с неголяма охрана. Често пъти те свързват излишните коне в тила на боевия строй и ги превръщат в негова охрана. Дълбочината на бойните им редици не е определена, а е в зависимост от случая. Но те обръщат по-голямо внимание на дълбочината и правят равни и сгъстени челните редици. Те предпочитат да нападат отдалеч, да устройват засади, да обкръжават противника, да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление и клинообразен, 
т.е. разпръснат боен строй. Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват, както персите и ромеите и другите народи, с кратко преследване и разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците, като си служат с всички средства Ако някой от неприятелите им, когато бъдат преследвани, се приютят в укрепление, те се стремят да разузнаят точно какъв недостиг имат, та поради него да надвият неприятелите си или да ги доведат до какъвто желаят договор. Отначало те предлагат някакви по-леки условия, а след като неприятелите им се 
съгласят те предявяват и други, по-големи.

/в синьо - добавка на Лъв Философ/ Това описание е било важно четиво за всеки ромей дръзнал да се изправи срещу българите. Въпреки това, векове след написването му, ромеите все още не успяват да надвият българите и нашите изненади. 

Конят е бил основният боен другар на нашите предци. Умелото ни боравене с него, ражда редица византииски легенди, като най-фрапиращата е тази че българите не могли да стоят на краката си, защото цял живот са били на конете си:

Обръщат голямо внимание да се упражняват да стрелят от конете си.Не само самите те са въоръжени, а и конете на знатните са покрити отпред с желязо или плъст. По време на сражение за тях е много вреден сбитият пехотен строй. Той е опасен за тях, понеже са конници и не слизат от конете си. Те дори трудно могат да стоят на краката си, понеже са свикнали от малки да се движат на коне...Вредна е за тях и липсата на пасбища поради многото коне който водят с себе си. Опасна е за тях също равна и открита местност(Само няколко векове по-късно последното изречение се доказва като невярно в битките на Втората Дунавско - Българска Държава бел.ред)  - /Лъв Философ/ 

Въоръжението на българите също бива описано от византииците, като Лъв Философ, особено набляга на Конните Стрелци - елитната част от българската армия.

Въоръжени са с мечове, ризници, лъкове и дълги копия. Поради това повечето от тях имат двойно въоръжение в битките като носят копията на рамената си и държат лъковете в ръце, служеики си и с едните, и с другите, според случая. Когато преследвани, те надвиват главно с лъковете си.

Интересно е и сведението за лагеруването на българите. То описва родовата система у първата ни ДунавскоБългарска държава:

Прочее това племе се управлява еднолично и храбро понася мъките и лишенията. Издържат на жега и студ и на липсата на други необходими неща...Те стануват не в укрепен лагер както ромеите, но разпръснати по родове и колена чак до деня на сражението... и са съставени от много колена...

Това сведение което отново ни оставя Лъв Философ, затвърждава изградената представа за йерархията в Българският Саракт, където дори самият Кан е бил подчинен на родовият закон, който описва Йоан Екзарх:  "И у българите князете стават според техния род, синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата"... Интересно е и сведението на Теофан за съдбата на родът на Кан Винех: "Като въстанали Българите избили господарите си които произхоцдали от владетелския род". По-късно в превратностите на историята ни, Предател избива тези, който би трябвало да го накажат(52та български боила, и техните родове). За сведение - 1 род наброява до 100 души, а коляното(няколко рода), е можело да достигне до 500.

Друг важен елемент от военните кампании на древните българи, са били сплашванията на елините със заклинания и кукерски игри. Още за 515 година Йоан Зонара пише:


Българите отново нападнали ИЛирик и някои от ромейските военноначалници им се противопоставили със своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, ромеите претърпели позорно поражение и освен малцина всички загинали. Звезда-комета предсказала тяхната гибел и гарвани летели над тях...

Пред стените на византийската столица Крум извършва внушителни езически ритуали. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано в Скриптор инцертус... Ефектът на тези деиствия е било вземането на страха на враговете, и то напълно ефикасно. Борис I, изпратва запитване до папа Николай I, питайки го дали тази практика трябва да бъде прекратена:

Вие разправяте че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате заклинания, игри, пеения и някакви гадания, та желаете да ви поучим какво трябва да вършите сега в подобен случай... Но ония неща, които сте споменали, тоест съблюдаването на ден и час, заклинанията, игрите, нечестивите пеения, и гадания, са дела дяволски, които благодарение на бога вече при кръщаването сте се отрекли и напълно. - /Глава 35 от отговорите на папа Николай I/ 

След като папата съветва Борис I Михаил да забрани съблюдаването на движението на небесните тела, заклинанията, кукерските игри, народните песни и гаданията, последният наистина го прави, и то официално в издаденият от него "Закон за съдене на людете", който има специален член гласящ:

Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски думи и дела, да има мисълта си у Бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от Бога на съветливите сърца, защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от Бога, който дава победата. 

По този начин се слага край на тази част от българската бранна тактика и умение.

/Български Воин/

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите