Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

Кирилицата - не славянска, а българска азбука, създадена по българско нареждане!

Много често ние чуваме какви ли не небивалици за произхода на кирилицата. Много често тя бива наричана славянска... Но в старобългарската книжнина е запазен произходът на тази азбука, а тази "славянска" азбука, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи... Какви славяни са те, и защо тогава ползват уж славянската азбука, която не се позлва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, на чиито територии(не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор, но той съществува... Кирилицата е преработен вариянт на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсолността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви. По този начин тя се доближава до азбука за масова употреба, каквато е била по нуждите на Симеон.


/На снимката в дясно - Похвално Слово за Симеон - 10 век, анонимен автор - Похвалното слово коствено ни разкрива за събитията около създаването на глаголицата/

Текстът гласи:

ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

Великият между (царете цар Симеон),
възжаждал със желание пресилно
той, мощният владетел, да открие
познанията,
скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий,
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.


Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.

Нов Птолемей като им се представи,
но не по вяра - по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.

Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете. 

От похвалното слово, научаваме че Симеон желаел да придаде друга форма на словата, но да запази смисъла. Както вече знаем всички църквовни книги са били окончателно преведени на глаголиза през края на управлението на Борис-Михаил, което означава че Симеон е българският държавник дал пряка заповед за създаването на кирилацаа. Любопитни са също така апликациите по страницата от краткото слово,  както и богата образност на средновековният български писател. Разбира се, вижда се и християнското влияние, което се впива из основите на българският мироглед.

Век по-късно Димитри Хоманиан, пише в творбата си "Кратко житие на Климент Охридски", следното важно утночнение за кирилицата, като започва разказът си за светецът така:

Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи... Те със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.Преподобният мъж водел произхода си оттам. Той още от майчината си утроба бил избран от бога и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра.


По-нататък Хоматиан стига до важният за темата негов цитат, който гласи следното:

Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях написал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни, на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.

Изводите от текста са:

  • Светецът е по произход Българин, а Българите са "завзели" всички съседни области след като преминали Дунава. Това е важно и поредното известие за българското пристигане на балканите.

  • Климент Охрдиски се явява изпълнител на Симеоновата заповед както се вижда от двата посочени средновековни извора

  • Кирилицата се явява директен дериват от глаголицата, но сравнение с нея, много повече от Кирилическите букви са гръцки, което все пак показва едно заместване на старите български руни интерпретирани в глаголицата, със гръцки знаци

  • Името Кирилица вероятно произхожда от благодарност и посвещение на новата азбука към Свети Кирил Философ. Това обаче е само догатка, тъй като извор който да го посочва няма, а и не е представена друга теория по отношение на името "Кирилица"

Веднага след нейното създаване, кирилицата се налага, сред българите. Любопитни са две надгробни плочи на видни българи от времето на симеон. Голямото изображение, е на надгробната плоча на Чъргубиля(Ичиргу Боила), Мостич, български боляр, от поколението което никога не е живяло в славните езически времена... текстът изпиан на него гласи:

"Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот."

Тя е уникална, като един от запазените старобългарски надписи, продължаващ българската традиция за пусане върху каменни колони, но вече със кирилица, а не с руническо писмо, или гръцки букви. За пръв път се появява и мотивът за отдаването на имуществото и замонашаването, който никога не са били типични за българският народ.

Втората плочка е на българин, на име Тудор(име навлязло с Християнството), и гласи:

"Гроб съм на Тудора, раба Божия. От този камък (са) ... лакти до стената."

Подобни надгробни плочи, и надписи на смесен кирилицо-глаголически шрифт са намерени и в Муртфатлар, Румъния, както и на други места из България. Изследвайки епохата, можем да заявим че това е било време на борба между цивилизации и епохи - Глаголическият дериват на българското руническо писмо, срещу нововъведената Кирилица, със графични знаци подобни на гръцките. Тази борба е предварително решена от факта че държавата власт залага на кирилицата, но продължава чак до края на първата дунавско-българска държава.

/Сравнителна таблица между глаголическата азбука и кирилицата/

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите