Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
  Бактрия - забравено величиe

Йоана Лендеринг

Бактрииски коннен стрелец днес изложен в Историческият музей в Лондон, и изображение на Бактриец от източните стъпала на Персеполис.


Батрия(Бактриш), е държава съществула на територията на днешен северен Авганистан, известна с смелите си воини, и древната религия създадена от пророка Заратустра.Ако има регион който да може да бъде описан с старото геогравско клише че е страна на противоположностите, то това е Бактрия. Разположена между Хиндукушската планинска верига, на юг, и Река Оксус(Амурдаря) на север, тя едновременно съдържа в себе си плодородни, и дори наносни полета, пустиня, и студени планини. Контрастът между Плодородие и изолация са били отбелязвани още в античността от римслият автор Куантус Куртиус Руфус. Присъствието на абсолютно всякакъв релеф обяснява развитието на земеделие и градски живот едноврмеенно, в един много ранен етап от световната цивилизация.

Бактрия и по-важните селища в нея.

Планината Хиндокуш, която бележи границата на края на Иранското плато, е с разположение Изток-Запад, като от нея текат много реки, които се спускат надоло по планината, образувайки наноси и напоявайки полетата под нея. Добрите условия дали предпоставка за ранното възникване на агрикултурата в района. Цивилизацията на прото-бактрииците датирана от 2200-1700 преди христа, е отглеждала жито и ечемик, като товасе смята че точно в този период Индо-ариите са заселили района.

И днес в Авганистан има плодородна земя - като тази снимката... в оазис намиращ се на 50 километра от Балх

В миналото е имало редуване на полусухи, и добре напоени региони.Но тъй като повечето от потоците спускащи се от планините, в крайна сметка стигали до река Оксус, древните жители започнали да копаят канали и да напояват и земите, до който преди това нямало добро напояване. Въпреки това една част от земята се превърнала в пустиня.
Така след 2000 година преди христа, в Батрия се обособили няколко различни геогравски зони, който имали твърде съществени разлики помежду си. От една страна били Планинските райони и селища на Хиндокуш и неговото подножие, в който се развивало животновъдство, от друга имало обширна зона в която се развивало земеделие, а от трета, имало пустиня. Северно от реката Оксус живели Согдианците, с език идентичен на бактрииският, и известен с това че поддържал много добри търговски връзки с Бактрия.

След залеза на цивилизацията на прото-бактрииците, Бактрия се присъединила към Персииската(Ахменидска) Империя. Спомената е за пръв път като провинция през 520 година преди христа, но по презумция се приема че е била част от империята и преди това. Според Херодот, Кир II велики, покорил Лидия, и продължил "на ума си към Вавилон, Бактрииците, Саките, и Египтяните". Възможно е Кир II наистина да е присъединителят на Бактрия към империята, защото той умира в битка с Масагетите, който живели точно отвъд Бактрия, от гледна точка на Персите.

Въпреки това, за "завладяване" не може да става дума защото, Бактрия е имала статут на специална Област(Сатрапия), и е била 
управлявана лично от син или роднина на Шах-а-Шаха. През първите години на Ахменидите Согдиана е била част от Бактрия. Столицата на Бактрия е Балх, близо до днешното селище Мазар-е Шариф, и е била ключов град в историята на Зороастризма. Известен е с светилището на богинята на плодородието - Анахита, и е наричан "Градът на хилядата знамена", в Авестата - свещенна книга на Зороастрииците. Херодот твърди че Дарий велики е събирал 360 таланта данък от обласста годишно. Това говори за голямото богатство на областта.


Бактрииската воиска е била прочута за времето си. Известно е че Бактриици са участвали в армията на Ксеркс, която нализа в 
Гърция през 480 година. Херодот ги описва с Тюрбани, Лъкове и Копия, и споменава за тяхно участие в всички битки до 
заключителната при Платея в 479.Гърците не познавали света отвът Бактрия. Атинският драматург Еврипид в опита си да заяви че Дионис се е родил далеч на исток нарекал неговата рожденна земя Бактрия. Може би това е свързано и с факта че именно в земите на Бактрия, Иран и земите на Южен Кавказ паралелно едни от други се е развило първото лозарство, датиращо се до 2000 години преди първите европеици да овладеят лозарството. Аристотел разказвал на учениците си че от върха на планината Хиндокуш, човек можел да види източният океан. Основно днес имаме възможността да четем гръцки извори за Бактрия, само благодарение на това че Персите са взимали в Робство и плен много гърци, като някой от тях по късно се връщали в Гърция и оставяли впечатленията си.

Походът на Александър Македонски

В 329, Александър Велики, навлязъл в Бактрия, след историческо пресичане на Хиндокуш. неговият опонент - Персииският лидер Артаксекс V, очаквал гърците да нахлуят в Ария, съседна на Бактрия област, но Александър го изненада. Той превзел Бактрия, преминал през пустинята и пресякъл река Аму-даря. За Бактрциите това било страшна загуба и те се събрали и наказали лидера си. По подобен начин в Дунавска България, Канове, които не са могли да управляват и са губели битките си, са били сваляни от власт без никакво колебание.

/находки от времето на Греко-Бактрииското царство/

Почти веднага щом Александър влязъл в Балхара, решил да построй нов град на име "Александрия Ешхате" - "Най далечната Александрия", в земите на съседна Согдиана. Това не се харесало на Согдианците който диганли бунт а за техен лидер застанал Спитамен. Много от бактрииците симпатизирали на бунта, и Спитамен отишъл лично до стените на Бактрия с отряди от своите Конни Стрелци. Въпреки това, гърците успяват да овладеят бутна. В пролетта на 327, Александър се оженил за Бактрииската приценса Роксана. Когато Македонците тръгнали нататък по пътя си, оставали около 10 000 човека, като окупационна войска.Когато Александър велики бил убит, много от гърците оставени в Согдиана и Бактрия, се разбунтували и искали да се върнат по родните си места. Те били подкрепени от местното наслеение, което е искало да се отърве от новите гръцки порядки, и да живее както то желае.Редътр бил възстановен но недоволството на гръцките воиници било очевидно. 

Около десет години след смъртта на Водача им, гърците в Бактрия вече били изключително малко. Това се дължало на различните размирици св страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили. 

 

 

 

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите